arrcticalex:

ok im giving away a majority of my band merch cause i have some doubles and plus like a majority of you guys are going to college or school and it’ll be cool to show off some cool band merch and it’s also in celebration with Arctic Monkey’s upcoming fifth album, woooo!!! 

ok so the rules are 

MUST BE FOLLOWING me or my second blog (I will check), but if you follow both you’ll get a much higher chance winning! 

I will be mailing Overseas too 

likes don’t count ok cool 

If you are the winner does not respond within 48 hours I will draw out a new winner

stuff you’ll be gettin’ 

  • Muse Hoodie Jumper (size medium) 
  • Arctic Monkeys Australian tour t-shirt (size medium) 
  • The Black Keys Australian Tour Raglan tee (size medium) 
  • The xx t-shirt (size medium) 
  • Matt Helders Missing t-shirt (size medium) 
  • Alex Turner Smoking t-shirt (size medium) 
  • Two Door Cinema Club Australian tour t-shirt (size medium) 
  • Arctic Monkeys 2011 North American tour t-shirt (size medium) 
  • Lana Del Rey Born To Die CD 
  • Florence and the Machine Ceremonials CD
  • The Strokes RCA CD 
  • The Killers Hot Fuss CD
  • The xx Australian tour Poster
  • Arctic Monkeys Suck it and See tour Poster 

And that’s about it! 

reblog as many times as you want, but dont spam your followers 

ok this giveaway will close on the 23rd of September, so get reblogging! 


choogie:

New blog, new design, new post.

posted 1 year ago via choogie with 1 note

Decided to move to » http://all-hopes.blogspot.com/ 

and re-post my stuff, just to try it. I’ll post a bit there as a test blog period. I hope you still like the blog and follow me on blogspot or by email. Please! :)

//

Реших да се преместя на » http://all-hopes.blogspot.com/ 

и да постна нещата си наново, просто да опитам. Ще поствам там известно време, като тест блог. Надявам се все още да харесвате блога и да ме последвате в blogspot или по email. Моля :)

posted 2 years ago

MOVED » http://all-hopes.blogspot.com/

Decided to move to » http://all-hopes.blogspot.com/ 

and re-post my stuff, just to try it. I’ll post a bit there as a test blog period. I hope you still like the blog and follow me on blogspot or by email. Please! :)

//

Реших да се преместя на » http://all-hopes.blogspot.com/ 

и да постна нещата си наново, просто да опитам. Ще поствам там известно време, като тест блог. Надявам се все още да харесвате блога и да ме последвате в blogspot или по email. Моля :)

posted 2 years ago

MOVED » http://all-hopes.blogspot.com/

Decided to move to » http://all-hopes.blogspot.com/ 

and re-post my stuff, just to try it. I’ll post a bit there as a test blog period. I hope you still like the blog and follow me on blogspot or by email. Please! :)

//

Реших да се преместя на » http://all-hopes.blogspot.com/ 

и да постна нещата си наново, просто да опитам. Ще поствам там известно време, като тест блог. Надявам се все още да харесвате блога и да ме последвате в blogspot или по email. Моля :)

posted 2 years ago

"„Не искам да те изпускам, отне ми толкова време да те върна обратно като своя приятелка” – кълнеше се той, с лицето на някое изстрадало и преживяло същество, което едва виждаше светлината в края на тунелчето с изморените си, невярващи очи. Несигурен, че ще ме задържи още. С молещи ръце, които не исках да докосвам. С някакви мънички и нелепи надежди в онзи дял на мозъка, който отговаряше за цялата му обич към мен. Може би високи. Напразни надежди за взаимност. Аз обаче останах. Реших се, преодолях се, дадох се. И станах приятелка. Отново. И градихме наново. Заедно. Малко по малко. Градихме си нашето, не каквото е било, а каквото щеше да бъде сега според моите представи. Според най-егоистичните ми представи за отпускане на премерена близост спрямо него. Минаваха часове, седмици, месеци, прекарани заедно… Сменяха се хора, места и събития, разменяха се думи, усмивки и сведени глави… Сърцесвивания и почервенели от неудобство лица, при всяко връщане в думи към онзи далечен март. Но това беше рядко… Рядко се връщахме в миналото, което бях заровила отдавна  на 60 метра под земята. Най-вече гледахме към бъдещето, към настоящето. Развивахме се заедно, макар и по отделно. И всичко друго, което приятелите там правят. И което правят децата, съучениците и бившите любовници… До днес. До ей този пореден момент, в който няколко изстреляни думи от неговата уста ме нараниха. Усетих се уязвима. Не подозирах, че човек, който не обичах би могъл да ме нарани. Но той го правеше, с всяка дума, с всеки жест и необмислен словоред напоследък. Върнах се назад, помислих си за това, което ми каза тогава и се бе запечатало в съзнанието ми, да топли крехкото ми его, когато мръзне от липсата на мили думи. „…Отне ми толкова много време и усилия да те върна обратно…” – толкова беше твърд в думите си тогава, толкова сигурен. Държеше се за тях като удавник за сламка. Толкова убедителен, че чак беше плашещо. И аз му вярвах. Във всяка една сричка, която крепеше днешната ни дружба. До сега. Когато устата му започна да бълва твърде различни срички, думи, изречения, които сякаш като с гума изтриваха малко по малко казаното от него преди. Какво му ставаше? Не беше себе си. Май не го познавах изобщо, не и такъв. Нима си имаше лоша страна? Нима вече не държеше на думите си колко ме цени и ме иска обратно, които до скоро изричаше? Но той не беше такъв. Той беше мъж, който винаги държеше на думата си! И как така тогава? Нали още ме обичаше, мъничко? Нали каквото и да ставаше той щеше да иска да ме има като приятелка, позната, дори просто съученичка, само за да ме има някак? Нали не можеше без мен? Нали света не се въртеше без мен? Света изобщо го нямаше. Нали никога нямаше да ме наранява? Нали още ме пазеше до себе си, като порцеланова чаша, като стара снимка или златна игла за ръкавели, която държеше близо до себе си, за да запази спомените? Тогава какво му ставаше? Оголваше зъби като озверял пес и ме обвиняваше в неистини, изстрелваше грозни думи без да се замисля… Но нали никога нямаше да посмее? Нали малкото му останала любов към мен все щеше да го спира? Къде отиде тя, какво се случи? Тя ми беше тъй нужна, само… Само за да го възпира да ме намрази като останалите. Само, за да му помага да ме разбира. Само, за да е тук колкото се може по-дълго. Само, за да е наистина тук. Неговата малка скрита останала обич вече отдавна не блазнеше егото ми. Не ме задържаше, не ме отблъскваше напълно… Но все още му трябваше, там отляво. За да не ме наранява, за да не вижда истинското ми „аз”, заслепен от чувството. А къде беше тази хлапашка любов точно сега? Нима бе изчезнала… напълно? Или чезнеше малко по малко и го караше да прогледне. Коя съм аз. И колко съм грешила в очите му… Не, не, не. Върни я! Моля те. Не ми трябва цялата… Искам само малко от нея.

Някои казват, че всички в живота ще те карат да страдаш, но трябва да намериш тези, заради които си заслужава да го правиш. И да ги задържиш до себе си. Преди аз го наранявах… Сега той беше този, които ме нараняваше.” 

- P.

posted 2 years ago with 3 notes

Lana Del Rey - Ride

‎”I’ve got a war in my mind
So, I just ride …”

posted 2 years ago with 2 notes

Ne-Yo - Do you

posted 2 years ago

My little Paris (second version) // photos by me 2012 ©

My little Paris (second version) // photos by me 2012 ©

posted 2 years ago with 1 note

"Звездица"

В неделя казват пак по новините,
че има дъжд от падащи звезди…
Но аз да търся вече уморих се,
затваряха се моите очи. 

По цели нощи, даже дни
оглеждам се за падаща звезда!
За да я зърна, мъничко дори,
за да й кажа своята мечта… 

И “Лека нощ” ми казват те,
а аз стоя, загледана във мрака.
Като наивно, мъничко дете,
небесните светулки чакам…

Но май напразно - никой не дойде!
Една звезда не падна от небето…
И въпреки това не’ще умре,
последната надежда у детето.

posted 2 years ago